Какви са разликите между ринопластика и септопластика?

Ринопластиката е насочена главно към коригиране на симетрията на лицето и пропорциите на носа. Септопластиката, от друга страна, има за цел да коригира септума вътре в носа и обикновено е насочена към решаване на функционални проблеми. И двете процедури се извършват от пластични хирурзи и специалисти по УНГ. Основните разлики между тях са свързани с естетическите и функционалните цели.

Анатомични Разлики

Септопластиката основно се фокусира върху коригирането на носния септум, докато ринопластиката има за цел да подобри естетическите и структурните характеристики на носа. Основната структура, върху която се фокусира септопластиката, е назалният септум, който се състои от хрущялни и костни части, покрити с мукоза. Ринопластиката обхваща по-широка структура, включително хрущяли, кости и меки тъкани на носа. Ето анатомичните и физиологичните характеристики, които разграничават тези два вида операции:

Назален Септум:

• Съдържа четириъгълни хрущялни и костни компоненти.
• Покрит е с мукоза и разделя двете ноздри.
• Действа като основна опора за носа и определя носния мост.

Допълнителни Компоненти за Ринопластика:

• Външни носни клапи: Ринопластиката включва и външните носни клапи, които се състоят от долните латерални хрущяли и определят формата на носния връх.
• Обонятелни области: В ринопластиката е важна естетическата и функционална цялост на специални тъкани като обонятелния епител.

Функции на Септопластиката:

• Регулиране на носния проход: Когато се коригират девиации на септума, въздушният поток в носния проход се оптимизира.

Ринопластиката изисква обширни структурни промени за коригиране на дефекти в носната структура, докато септопластиката е насочена към отваряне на въздушния проход и решаване на хронични проблеми с дишането.

Кога се прилагат?

Времето за прилагане на ринопластика и септопластика зависи от нуждите на пациента. Ринопластиката и септопластиката се препоръчват за индивиди, които са завършили своята структурна зрялост, което обикновено се случва около 17 години за жените и 18 години за мъжете. За възрастни, без възрастови ограничения, ринопластиката може да се приложи, когато е необходимо естетическо коригиране.

За тези, които търсят функционално подобрение:

• Пациенти със затруднения в дишането,
• Пациенти с хроничен синузит,
• Пациенти с диагностицирана обструктивна сънна апнея.

Септопластиката основно се извършва за коригиране на деформации в назалния септум. Тези деформации обикновено водят до запушване на носа. Операцията обикновено се извършва за облекчаване на симптомите на назална конгестия и за възстановяване на нормалното дишане.

За тези, които изпитват назална конгестия:

• Проблеми с въздушния поток, причинени от структурни пречки в носа,
• Девиация на септума, възникнала след травма,
• Хронични носни кръвотечения.

Противопоказания за Ринопластика и Септопластика

Операциите за ринопластика или септопластика може да не са подходящи при определени обстоятелства. Тези противопоказания са от критично значение както за безопасността на пациента, така и за успешните резултати. Особено внимание трябва да се обърне на пациентите с психични здравословни проблеми.

• Дисморфично разстройство на тялото: Пациентите с това състояние обикновено не са доволни от резултатите от операцията. Тези пациенти често изпитват неудовлетвореност, въпреки че няма видим дефект, и се нуждаят от психиатрична намеса.
• Обструктивна сънна апнея: Индивидите с това състояние са изложени на висок риск от операция. Преди операцията трябва да се постави диагноза и да се вземат подходящи мерки.
• Употреба на кокаин: Кокаинът уврежда носната мукоза и негативно влияе върху процеса на оздравяване. Пациентите, които използват това вещество, трябва да се откажат от навика си поне шест месеца преди операцията.
• Употреба на тютюн: Пушенето затруднява процеса на оздравяване и увеличава риска от усложнения. Пациентите трябва да бъдат насърчавани да се откажат от пушенето преди операцията.
• Кръвосъсирващи нарушения: Пациентите с тенденция към кървене са изложени на повишен риск от усложнения след операцията. Преди операцията трябва да се направи подробна анамнеза за кървене и да се регулира употребата на лекарства, ако е необходимо.

Пациентите с други здравословни проблеми също трябва да бъдат оценени индивидуално за всяка от двете процедури. За пациенти с тежки съпътстващи заболявания операцията под обща анестезия може да бъде рискована. Възрастта и общото здравословно състояние, които могат да повлияят на процеса на възстановяване, също са важни фактори.

Ринопластика и Септопластика: Техники на приложение и методи за лечение

И двете процедури се формират според определени показания и се различават една от друга. По време на процедурата видът на анестезията и техниките на приложение се избират от лекаря и за двете процедури се следват отделни стратегии.

При ринопластиката използваните сплинтове и превръзки осигуряват както форма, така и защита. При септопластиката се използват назални сплинтове и атели за поддръжка и запазване на отворените въздушни пътища.

Сравнение на Усложненията

Въпреки че ринопластиката и септопластиката имат различни цели, те споделят подобни рискове от усложнения. Един от най-често срещаните проблеми при ринопластиката е кървенето. За справяне с това се прилагат различни методи:

• Епист

  аксис: Може да бъде лек и се управлява чрез високо положение на главата, деконгестанти и компресия.

• При тежко кървене се прилагат предни и, ако е необходимо, задни тампони.
• Рядко може да се наложи ендоскопска намеса или ангиографска емболизация.

Въпреки че кървенето не е често срещано усложнение при септопластиката, когато се случи, обикновено се контролира с носен тампон. Освен това и двете процедури носят риск от инфекциозни усложнения. В ранния период след ринопластика може да се появи целулит, който добре отговаря на лечение с цефалоспорини. Инфекциите след септопластика са по-редки и обикновено се лекуват успешно с перорални антибиотици.

Освен хеморагични и инфекциозни усложнения, и двете процедури са изложени на травматични усложнения. При ринопластика могат да възникнат сериозни състояния като септални деформации и вътречерепни наранявания. По време на септопластиката увреждането на слъзния канал може да доведе до кървене и епифора. Тези състояния обикновено се появяват през първата седмица след операцията и често се възстановяват сами.

Накрая, естетическите и функционалните усложнения са по-изразени при ринопластиката. Естетическите резултати може да не отговарят на очакванията и това може да наложи вторични интервенции. Най-честата жалба след септопластика е недостатъчното носово дишане след оздравяване.